|
фу̀рна ж. (тур.). 1. Разг. Специално иззидана голяма пещ за печене на хляб, ястия и др. Фурната изкарваше непрекъснато по сто хляба наведнъж. Йовков. || Част от готварска печка, пригодена за печене на хляб, сладки и др. 2. Количество хляб, което може да се побере в една такава пещ. Бояно, бяла Бояно! / тебе ще дома оставям: / три фурни хлебец да месиш. Нар. прик. 3. Помещение с иззидана такава пещ за печене на хляб и др. печива; пекарница, хлебарница. Пет пъти до сега е ходил на фурната да вземе гювеча. Вазов. Людете бяха по-весели и по фурните имаше бял хляб. Дим. Талев.
|