Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ф
фа
фе
фи
фл
фо
фр
фу
фъ
фю
фю
фюрер
фюфюкам
фюфюкане

фю, понякога удължено фю-ю-ю междум. 1. За израз на недоволство, възмущение. Фю, колко е студено! 2. За наподобяване на звук от силен вятър, който фучи, или на звук от предмет, който се движи бързо във въздуха. Куршумите пищяха над главата му — фю-ю-ю, фю-ю-ю.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.