ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
| цванец
цвекло
цвеклов
цвеклопроизводител
цвеклопроизводителен
цвеклопроизводителски
цвеклопроизводство
цветар
цветарка
цветарник
цветарница
цветарски
цветарство
цвете
цветен
цветист
цветисто
цветница
цветоносен
цветущ
цветясам
цветясвам
цветясване
цвик
цвилвам
цвилване
цвилене
цвилна
цвиля
цвък
цвъкам
цвъкане
цвъквам
цвъкване
цвъкна
цвъркало
цвъркам
цвъркане
цвърквам
цвъркване
цвъркна
цвъркот
цвъртеж
цвъртене
цвъртя
цвърча
цвърчене
цвят
|
цвèте, мн. цветя̀, ср. 1. Тревисто или храстовидно растение, което със своите цветове или листа прави приятно впечатление и служи за украса. С любов и старание той отглеждаше цветята в градината. Елин Пелин. Донесе нарочно от града различни есенни цветя, посади ги там. Г. Райчев. Горско цвете. Полско цвете. Саксийни цветя. 2. Цвят от такова растение с част от стъблото. Берете цветя в градина, / късайте бръшлян и здравец, / плетете венци и китки / да кичим глави и пушки! Ботев. Росно цвете. 3. Само ед. Прен. Разг. Нещо сравнително добро, хубаво. Сега срещата с Каишев му се видя цвете. Вазов. То и там не е цвете, ама все не е като тука. М. Грубешлиева. □ (Не е) цвете за мирисане; цвете (не) е (разг.) — не е добър човек. Да не са те изпъдили от станцията? — запита той. — Санким, каквото си цвете за мирисане. А. Гуляшки. Не знаеш ти бай си Ганьо какво е цвете! Ал. Константинов.
|