|
цвъртя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, прич. мин. св. деят. цвъртя̀л, -а, -о, мн. цвъртèли, несв., непрех. За птици и някои животни — издавам високи, отсечени звуци; цвъркам, цвърча. Лястовичките, весели другарки на пролетта, се стреляха ниско над покривите и цвъртяха радостно около гнездата си. Вазов.
|