|
цвят1, цветъ̀т, цветà, мн. цветовè, цвя̀та (сл. ч.), м. 1. Част от растение, съставена от венче, обикн. с обагрени листа, които обкръжават плодник и тичинки, служеща като орган за размножаване. 2. Диал. Плесен отгоре на вино, оцет, туршия и др. 3. Обикн. членувано. Прен. Най-отбраните хора от известно общество, от известна област в живота. Цветът на интелигенцията. Цветът на обществото.
цвят2, цветъ̀т, цветà, мн. цветовè, цвя̀та (сл. ч.), м. Свойство на едно тяло да предизвиква определено зрително усещане в съответствие със спектралния състав на отразеното или изпусканото от него излъчване, напр. червено, синьо, зелено и др. □ Изгубвам цвета на лицето си — пребледнявам.
|