|
цедѝло, мн. -а, ср. Диал. 1. Четвъртит вълнен плат с дълги върви за носене на дете или на някакъв товар. Тя извади от цедилото си едно парче чист хляб. И. Волен. 2. Приспособление за прецеждане, направено от рядка тъкан. Турците задигнаха от мандрата цялото цедило с безсолната отвара. З. Стоянов.
|