целèбен, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който има свойство да лекува, да цери; лековит, целителен. Къпеха се в целебния открит вир при Вършец. Вазов. Целебни билки. || Обр. Нейният плач бе целебен, облекчаваше мъката ѝ. К. Петканов.