целенѝчък, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Само в съчет. цял-целеничък (разг.) — съвсем цял, непокътнат. Ако земята под краката ми се беше отворила да вляза цял-целеничък, хиляди пъти щях да бъда по-благодарен. З. Стоянов. Ето и мечката пред мене — цяла-целеничка — рунтава, с едра глава. Д. Немиров.
|