|
цèлина ж. (гр.). Зеленчук със силна миризма, месести листа и голям, кълбест корен, който се употребява за храна или подправка на ястия, туршии и под.; керевиз. Apium graveolens.
целинà ж. Неорана или отдавна орана земя. Вижте — за оран земята ни плаче: / дето обърнеш очи — целини! К. Христов. Николчовият чифлик в Пореза беше единственото място в тоя край, дето мерата беше още целина, без ниви, без угари — само трева. Йовков. Преди години бяха я работили тази нива, но я бяха изоставили и се обърна тя на целина. Г. Караславов.
|