|
целоку̀пен, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Напълно цял; целият. Делото на Каравелов, Ботев и Левски, освобождението на целокупната българска родина чрез революция беше осуетено. Яворов. Не намирам думи да кажа нещо повече за себе си от това, което каза целокупният български народ. Ст. Костов.
|