|
целу̀вам, -аш, несв.; целу̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. целу̀нат, св., прех. Докосвам с устните си нещо, обикн. с поемане на въздух, като израз на обич, нежност, уважение и под. Чакай, аз не съм достоен да ми целунеш ръка, извика просълзен игуменът. Вазов. Той чувствуваше на ръката си меката ѝ коса и не смееше нито да я милва, нито да я целува. Елин Пелин. целувам се страд. и взаим. Сега хората се прощават, прегръщат се и се целуват. Йовков.
|