Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
цев
цевен
цедачка
цедене
цедилен
цедилка
цедилник
цедило
цедка
цедя
цедя се
цезаров
цезура
цел
целволе
целебен
целебност
целенасочен
целенасочено
целенасоченост
целене
целеничък
целесъобразен
целесъобразно
целесъобразност
целеустремен
целеустремено
целеустременост
целина
целител
целителен
целодневен
целокупен
целокупно
целокупност
целомъдрен
целомъдрено
целомъдреност
целомъдрие
целофан
целофанен
целувам
целуване
целувка
целулоза
целулозен
целулоид
целулоиден
целуна
целя
целя се
цена
ценен
ценз
цензор
цензура
цензурен
цензурирам
цензуриране
ценител
ценност
ценов
ценоразпис
цент
центнер
централа
централен
централизация
централизирам
централизиране
централизъм
централистичен
централно
центрирам
центриране
центробежен
центробежно
центровам
центроване
центростремителен
центростремително
центрофуга
центрофугален
центрофужен
центурион
център
ценя
ценявам
цеп
цепач
цепвам
цепване
цепелин
цепене
цепенея
цепеница
цепец
цепка
цепна
цепнатина
цепя
цепя се
цер
цербер
церебрален
церемониал
церемониален
церемониално
церемония
церемоня се
церене
церов
церовит
церя
цефалексин
цех
цехов
цеце

целулòза ж. (лат.). Само ед. 1. Вещество, което е главната съставна част от обвивката на растителна клетка. 2. Вещество, получено по химически начин от дървесина или от стеблата на някои растения, което служи за изработване на хартия, изкуствени влакна, взривни вещества и др.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.