Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
цев
цевен
цедачка
цедене
цедилен
цедилка
цедилник
цедило
цедка
цедя
цедя се
цезаров
цезура
цел
целволе
целебен
целебност
целенасочен
целенасочено
целенасоченост
целене
целеничък
целесъобразен
целесъобразно
целесъобразност
целеустремен
целеустремено
целеустременост
целина
целител
целителен
целодневен
целокупен
целокупно
целокупност
целомъдрен
целомъдрено
целомъдреност
целомъдрие
целофан
целофанен
целувам
целуване
целувка
целулоза
целулозен
целулоид
целулоиден
целуна
целя
целя се
цена
ценен
ценз
цензор
цензура
цензурен
цензурирам
цензуриране
ценител
ценност
ценов
ценоразпис
цент
центнер
централа
централен
централизация
централизирам
централизиране
централизъм
централистичен
централно
центрирам
центриране
центробежен
центробежно
центровам
центроване
центростремителен
центростремително
центрофуга
центрофугален
центрофужен
центурион
център
ценя
ценявам
цеп
цепач
цепвам
цепване
цепелин
цепене
цепенея
цепеница
цепец
цепка
цепна
цепнатина
цепя
цепя се
цер
цербер
церебрален
церемониал
церемониален
церемониално
церемония
церемоня се
церене
церов
церовит
церя
цефалексин
цех
цехов
цеце

цèнен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който има висока цена; скъп. Те захванаха да дохождат в дълги, със сърмени обшивки сукнени мантии, на глава с шапки от ценна лъскава кожа. Вазов. Тъй като розовото масло, което носеше бай Ганьо, беше действително доста ценен предмет, аз му препоръчах да го предаде за съхранение на касата. Ал. Константинов. 2. Прен. Който има много положителни качества. Димитър е добър и ценен другар. Йовков. Ценен човек. Ценен учител. 3. Прен. Който е много полезен, важен. Ценен съвет. Ценно сътрудничество. Ценни предложения. □ Ценни книжа (финанс.) — акции, облигации и др.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.