Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
цев
цевен
цедачка
цедене
цедилен
цедилка
цедилник
цедило
цедка
цедя
цедя се
цезаров
цезура
цел
целволе
целебен
целебност
целенасочен
целенасочено
целенасоченост
целене
целеничък
целесъобразен
целесъобразно
целесъобразност
целеустремен
целеустремено
целеустременост
целина
целител
целителен
целодневен
целокупен
целокупно
целокупност
целомъдрен
целомъдрено
целомъдреност
целомъдрие
целофан
целофанен
целувам
целуване
целувка
целулоза
целулозен
целулоид
целулоиден
целуна
целя
целя се
цена
ценен
ценз
цензор
цензура
цензурен
цензурирам
цензуриране
ценител
ценност
ценов
ценоразпис
цент
центнер
централа
централен
централизация
централизирам
централизиране
централизъм
централистичен
централно
центрирам
центриране
центробежен
центробежно
центровам
центроване
центростремителен
центростремително
центрофуга
центрофугален
центрофужен
центурион
център
ценя
ценявам
цеп
цепач
цепвам
цепване
цепелин
цепене
цепенея
цепеница
цепец
цепка
цепна
цепнатина
цепя
цепя се
цер
цербер
церебрален
церемониал
церемониален
церемониално
церемония
церемоня се
церене
церов
церовит
церя
цефалексин
цех
цехов
цеце

центрàлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се намира в центъра на нещо. При входа на централната зала пред очите на зрителя се изпречват произведенията на скулптурата и живописта. Ал. Константинов. В централната част на града улиците са широки и прави. 2. Главен, ръководен, средищен. Тайни пощи сновяха денонощно между разните комитети и централния. Вазов. Централна власт. Централен метеорологичен институт. Централна гара. || Най-важен, съществен, основен. Централна задача. Централна роля. Централна фигура. 3. Който се извършва от център или от централа. Централно снабдяване.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.