центрàлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се намира в центъра на нещо. При входа на централната зала пред очите на зрителя се изпречват произведенията на скулптурата и живописта. Ал. Константинов. В централната част на града улиците са широки и прави. 2. Главен, ръководен, средищен. Тайни пощи сновяха денонощно между разните комитети и централния. Вазов. Централна власт. Централен метеорологичен институт. Централна гара. || Най-важен, съществен, основен. Централна задача. Централна роля. Централна фигура. 3. Който се извършва от център или от централа. Централно снабдяване.
|