|
цèпя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Сека по дължината, раздвоявам със сечене дърва, трески и под., за да ги направя по-тънки. Прислужникът цепеше в задния двор дърва и ударите на брадвата му отекваха глухо в мразовития въздух. Дим. Димов. Цепя трески. 2. Диал. Режа по дължината плод или зеленчук, за да го суша. Събираха сливи и ги цепеха да съхнат за през зимата. Дим. Талев. Цепя круши. 3. Дера тъкан и др. по нишка. Цепя платно. Цепя басма. Цепя лико. 4. Правя бразди по нещо. Изпращяло желязното рало, почнало да цепи коравата земя. А. Каралийчев. Вземи ме, лодкарю, в своята ладия лека, / която безшумно цепи вълните. Багряна. 5. Прен. За звук — прорязвам въздуха, проехтявам. И турците тръпнат, друг път не видели / ведно да се бият живи и умрели, / и въздуха цепят със демонски вик. Вазов. Залповете бяха страшно зачестили и грозно цепеха нощната тишина. А. Страшимиров. 6. Прен. Нарушавам единството на партия, организация и под. □ Цепи косъма (на две) (разг.) — голям скъперник е. Цепя басма някому (разг.) — отнасям се внимателно към някого. (Употребява се обикн. с отрицание: не цепя басма някому — рязък, груб и категоричен съм в отношението си към някого).
|