|
церя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Разг. 1. Лекувам. А като ти е било болно детето, на ти пари да го цериш. Йовков. Церили го на село, костта зараства зле и досега той стъпва малко накриво с този крак. Г. Райчев. 2. Прен. Разг. Поставям някого на мястото му; оправям. Мене солдатите не ми дават да гърмя, че е близо границата, а то аз знам как да ги церя тез хайдуци. Йовков. церя се страд.
|