Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
цокам
цокане
цокач
цоквам
цокване
цокна
цокъл
цол
цолов
цоп
цопам
цопане
цопвам
цопвам се
цопване
цопна

цоп междум. 1. За наподобяване на звук при падане във вода, рядка кал и под. Гороломов — назад, назад и цоп! във вадата. Йовков. Ежко Бежко се завтекъл, препънал се и цоп — паднал. Ран Босилек. 2. Удвоено цоп-цоп. За наподобяване на звук при газене във вода, кал и под. Ако ще кал и до колене да стане, с ботушките цоп-цоп посред улиците, из локвите. Няма да се вардиш покрай плетищата. И. Волен.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.