ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
| цукало
цункам
цункане
цупене
цупя
цупя се
|
цу̀пя, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Издувам устните си напред, обикн. в знак на недоволство. Остани тука, чу ли? — обърна се Евгений с малко строг глас към момчето, като видя, че то гледа уплашено и цупи устни да заплаче. Дим. Ангелов.
|