|
шал, шàлът, шàла, мн. шàлове, шàла (сл. ч.), м. (перс.). Голям къс тъкана или плетена материя, която служи за намятане, увиване на врата или забраждане. Даскал Гитьо, слаб, болнав, с шал около врата, седна насреща. Йовков. Велика свали от плещите си плетения шал и го наметна на Дана. Ст. Дичев. Жените са забрадени с вълнени шалове, под които греят откровени погледи. Н. Фурнаджиев.
|