шàнтав, -а, -о, прил. Разг. 1. Който е със слаб ум или изглупял; извеян, смахнат, глупав. Оттогава Станка е ту много весела, ту ходи като шантава. Г. Караславов. 2. Безсмислен, празен, глупав. Шантави думи. Шантава работа.