|
шàпка ж. (фр.). Специално направен предмет от плат, плъст, слама и др., който се носи върху главата за предпазване от студ, слънце, дъжд и пр. или като украшение. Носеше черна шаечна френска дреха и кожена шапка. Вазов. Първият бе нисък човек: със сламена шапка, граждански сиви дрехи, черни ботуши. Н. п. Филипов. Ловджийска шапка. Широкопола шапка. Ученическа шапка. Мека шапка. □ Клатя някому шапка (разг.) — държа се раболепно, угоднича. Не обичаше да се навира около чорбаджиите, не им се усмихваше и не им клатеше шапка. Г. Караславов. На богатий шапка клатя / и на силний казвам „да“. Вазов. Накривявам си шапката (разг.) — успокоявам се, освобождавам се от някаква грижа; не се тревожа за нищо. Размениха си шапките (разг.) — скараха се, спречкаха се. Разправяй на старата (ланската) ми шапка (разг.) — не обръщам внимание на думите ти, не ти вярвам. Свалям някому шапка — а) Поздравявам някого. б) Изказвам уважението си към някого, признавам някого за по-вещ или по-ценен.
|