|
шàрен, -а, -о, прил. 1. Който е обагрен с разни шарки и цветове; пъстър. В нови, шарени черги лежеше болна жена и охкаше. К. Петканов. Тръгна мома за вода / със две стомни шарени. Нар. прик. Шарена престилка. Шарени чорапи. Шарени възглавници. 2. Диал. С различен състав; смесен. В тоя шарен свят Гоце слуша всичко, каквото му приказват. Яворов. Върхът на всички забавления са сватбите; играе се шарено хоро, т. е. мъже и жени. Ив. Хаджийски. □ Шарена сол — смес от счукана чубрица и други ароматни треви като подправка. Шарена сянка — сянка на петна под дървета с рядка корона, през която слънчевите лъчи проникват отчасти. Ранен в гърдите, аз лежа под шарена сянка на млади буки. Яворов.
|