|
шàрка1 ж. 1. Рисувана, шита, издълбана и пр. фигура, която служи за украса. В стените бяха иззидани големи рафтове, разкрасени с прости шарки на цветя и плетеници. Ст. Загорчинов. По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници. Дим. Талев. По пауновите пера има красиви шарки. Шарки на килим. 2. Цвят, багра. Пред него в тълпата, между шарките на дрехите, свети алена копринена забрадка. Елин Пелин. Някои поят конете, други стягат каручките си, боядисани с весели шарки. Елин Пелин.
шàрка2 ж. Детска остра заразна болест, съпроводена с обрив по кожата и лигавиците. Лицето му беше покрито с малки дупчици от шарка. Йовков. □ Дребна шарка — морбили. Едра шарка — вариола.
|