|
шàря1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Правя шарки върху нещо, изпъстрям. Дълго бе работил над това блюдо — да го дълбае и шари и през цялото време пред очите му стояха пъстрите везби, които бе виждал по дрехите на майка си. Дим. Талев. През спуснатите щори проникваха ивици светлина и шареха плочника пред парадния ѝ вход. Д. Добревски. Ела, ела, Руске ле, / булка да ми станеш, / хурка да ти шаря! Нар. прик. Шаря яйца. шаря се страд.
шàря2, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Разг. Движа се в различни посоки. Един ден от сутрин до вечер шарихме ту насам, ту натам по Искъра. Д. Калфов. Из залива шареха моторни лодки. Д. Добревски. Прожекторите неспокойно шареха из цялото небе. П. Славински.
|