|
шàтър, мн. -три, м. (перс.). Старин. 1. Военна палатка, обикн. на вожд, хан и под. Тъй като никой не излезе от шатъра на българския цар, императорът си тръгна, без да дочака Йоан Александър. Ст. Загорчинов. В една широка падина на безкрайната добруджанска равнина бяха разпнати шатрите на татарските войски. Вазов. || Обр. Само редки капки пробиваха гъстия шатър на дъба. Вазов. 2. Разш. Палатка. Спусна се тичешком към края на селото, където от три години насам всяка пролет циганите забиваха шатрите си. Йовков.
|