|
шегà ж. 1. Думи, изрази, казани за смях, развлечение, веселие. Закачките, глумите и шегите се сипеха като дъжд. Вазов. Те дори престанаха да го слушат — подхвърляха си леки шеги и се смееха широко и добродушно. П. Вежинов. Пущам шеги. Подмятам шеги. Безсолна шега. Остроумна шега. Груба шега. Невинна шега. 2. Постъпка за създаване на весело настроение или за подигравка. Наговориха се да ви пробутат плашлив кон, та после да си правят шеги из гарнизона. П. Вежинов. С огън шега не бива. Погов. Устройвам шеги. 3. Нещо, което не създава грижи, тревоги или не изисква сериозно отношение. Докле е младост, всичко е шега; / не хвърля сянка на сърце тъга. П. П. Славейков. Всичко ми се вижда шега. Не ми е до шега. □ На шега — на смях, не наистина, несериозно. Вълчан се обижда, но взема работата на шега. Йовков. Райко се уплаши вече не на шега и взе да се взира отново през шумата. Ст. Загорчинов.
|