шегобѝец, мн. -ѝйци, м. Човек, който обича и умее да се шегува, да прави шеги. Там се видях с Любен Каравелов, все сладкодумник и шегобиец. Вазов. Вземи на босия цървулите! — подхвърли някой шегобиец, и всички се изсмяха с глас. Г. Караславов.