|
шегу̀вам се, -аш се, несв., непрех. 1. Казвам, говоря шеги. Донка взе да се шегува с него, а Ненко се смееше и със също такива весели шеги ѝ отвръщаше. Влайков. Той изпадаше в добродушен и весел тон, шегуваше се, разказваше анекдоти. Йовков. || Надсмивам се, говоря с насмешка за някого. Дори и Димитър се шегува с Никола, който сам беше се поставил в смешно и глупаво положение. Йовков. Хората се подсмиваха и шегуваха с нейното нещастие. Елин Пелин. 2. Говоря на шега, несериозно. Тая вечер гледай да си избереш някоя девойка да носи байрака — шегуваше се Цанко. Вазов. Абе вий шегувате ли се, или сериозно сте намислили в такваз нощ да минавате Алабак? Ал. Константинов. С лудия не се шегувай! Погов. 3. Правя, устройвам някому шега, постъпвам несериозно. Стражарят, като видя пушката си в ръцете на Лисичката, пребледня от страх. — Лисичка, не шегувай се! Дай ми пушката! Елин Пелин. Знам, че имаш пари, но вземи, вземи де, аз не се шегувам. Д. Калфов. 4. Разг. Само с отрицание: не се шегувам — действам енергично, твърдо, строго. Ама сърба, българинът, не се шегува, триста псета да се сдавят, не могат го заглуши. Ал. Константинов. Военно време е, властта няма да се шегува, всякого ще тури на мястото му. Дим. Талев. Като дойде работата до здравето на хората, аз не се шегувам. В съд ще го дам, ще го накажа! Г. Караславов.
|