|
шейнà ж. 1. Превозно средство върху два плаза, което се плъзга по сняг или лед. Снегът продължаваше да вали и образуваше дебел, пухкав килим, по който вече се хлъзгаха шейни. Дим. Димов. Когато пада сняг в полята / и някъде звънтят шейни, / какво спокойствие в душата / донасят зимните ни дни. Сл. Красински. 2. Подобно по устройство приспособление за пързаляне по сняг или лед. Винаги крадешком отивах на пързалката, дето някои другарчета по милост ми отстъпват своята шейна да се спусна и аз веднъж-дваж надолу. Влайков. Дечица тичат по снега с шейни. А. Каралийчев.
|