|
шèпа ж. 1. Длан и пръсти на ръка, допрени и свити като лъжица. Той заграби с шепа жълтиците. Вазов. Когато се понабереше пръст, той я изхвърляше с шепи. Г. Караславов. Евлоги отвори крана на чешмата, подложи шепи и дълго пи. А. Гуляшки. 2. Количество, което може да се побере в така свитите длан и пръсти. Селянката се наведе, развърза торбичката, загреба шепа череши. Вазов. В ръцете си държеше шепа сухи корени, треви. Дим. Талев. Цяла шепа захар ни даде. Г. Караславов. Шепа пръст. 3. Само ед. Прен. Книж. Малко на брой, нищожно, незначително количество. С писък бягаха по улиците шепата защитници на града и хвърляха оръжията си. А. Каралийчев. Шепа хора били. А сега — милиони. Мл. Исаев. □ С (пълни) шепи (разг.) — изобилно, щедро. Гребяха с пълни шепи от благата на живота. Г. Караславов. Раздава с пълни шепи.
|