|
шèпна, -еш, мин. св.-ах, прич. мин. страд. шèпнат, несв., прех. Говоря тихо, с шепот; шушна. Дядо Либен повиква своята най-млада снаха и шепне ѝ на ухото. Каравелов. Димитър се навежда близо до него и ниско му шепне: — Стоиле! Йовков. Изсъхналите ѝ устни шепнеха: — Павле, Павле. Елин Пелин. || Обр. Ветрецът пак тъй нежно шепнеше в зелените гори. Вазов. шепна се страд. Името на хаджи Драган започна да се шепне по-често. Йовков.
|