|
шèпот м. 1. Тих и глух говор без звучене на гласилките; шепнене. Приказваха все по-тихо, с недоизречени думи и шепот. Дим. Талев. Напрягаше слух по говора да ги познае, но освен тих шепот нищо друго не се чуваше. М. Марчевски. Заговори тихо, почти с шепот. П. Спасов. Сподавен шепот. 2. Прен. Поет. Тих, неясен шум; шумолене. Тамо вдън горите атонски високи, / де се чува само ревът беломорски, / или вечний шепот на шумите горски, / един монах тъмен, непознат и бледен, / пред лампа жумеща пишеше наведен. Вазов. Тополата ден и нощ шумоли, пее. В най-голямата жега, подслониш се под сянката ѝ и слушаш далечен шепот. К. Петканов. Въздухът е пълен с някакъв тайнствен шепот; това е езикът на горските листа. Кр. Кюлявков.
|