|
шептя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. шептя̀л, -а, -о, мн. шептèли, несв., прех. Поет. Шепна. Поточето кристално ръмолеше / в зелената гора, а ти, / до мен седнала, тихо ми шептеше. Вазов. Ослушай се, татко. Не чуваш ли ти / на вилите царят какво ми шепти? П. П. Славейков (превод). || Обр. Със брезите тих вятър шепти. Вес. Георгиев. шептя се страд.
|