|
шетня̀ ж. Диал. 1. Вършене на домашна работа, шетане из къщи. Чуваше се шум от женска шетня и требене. Вазов. Жените ще се въртят из къщи и по двора, потънали в непризнаваната от никого къщна шетня. Миене, метене, чистене, предене, тъкане, шиене, пране, готвене, все едно и също, от тъмно до тъмно. Г. Караславов.
2. Прислужване, слугуване. Дето ще шеташ на други, / други на тебе да шетат. — Добре съм, аго, аз тука / при стари баща и майка, / мен не тежи ми шетнята. П. Р. Славейков. На бял кон и на чер калугер голяма им е шетнята. Погов. 3. Ходене насам-натам. Бях свидетел на късното и безполезно щуране и шетня на повиканите стражари из манастира и околностите. Вазов. В чифлика има голяма шетня. Нещо кроят, ама не мога да разбера какво е. А. Каралийчев.
|