|
шеф, шèфът, шèфа, мн. шèфове, шèфа (сл. ч.), м. (фр). 1. Книж. Длъжностно лице, което ръководи учреждение, предприятие, организация и под.; ръководител, началник. Там бяха наредени ликовете на всички партийни шефове. Йовков. Аз съм главен инспектор там, шеф на службата, дето раздава помощи на нуждаещите се. Д. Калфов. Успехи двойни тука той пожъна / и в София отново се завърна, / където бе достойно оценен. — / От него шефът беше възхитен. Ем. п. Димитров. Шеф на дипломатическа мисия. 2. Разг. Началник по отношение на подчинените си. Той изпълняваше акуратно заповеди те на шефа си. Дим. Димов.
|