|
шѝбам, -аш, несв., прех. 1. Удрям силно с нещо еластично (камшик, бич и под.), което държа в ръка. Митко захваща да шиба коня с камшика. Йовков. Откърши една върбова пръчка и почна да шиба животното. Елин Пелин. Водачите взеха да шибат по-силно конете с дългите си бичове и колесницата изкачи нагорнището. Ст. Загорчинов. || За клони и под. — нанасям резки, откъслечни удари, удрям силно. Клоните и прерасналите филизи на шубраците шибаха а разкървяваха ръцете и лицата им. Дим. Ангелов. 2. За струя (въздушна, водна и др.) — удрям, бия, бруля. Навън заваля дъжд и едри капки почнаха да шибат през отворения прозорец. Елин Пелин. Вятърът шибаше Митко право в лицето. М. Марчевски. В лицето злобно шиба буря снежна. Вес. Георгиев. 3. Прен. Разг. Слагам нещо в голямо количество или набързо, наведнъж и безразборно. Приготви снопчета с бюлетини, па шибай в урната. Ал. Константинов. шибам се възвр. и страд. Шибаше се с една тънка върбова пръчица по ботушите и се клатеше на стола дълго. Елин Пелин.
|