|
шибòй, -òят, -òя, мн. -òи, м. (перс.). Пролетно или лятно градинско цвете от кръстоцветните с приятна миризма. Cheiranthus cheiri. Па да ида в мойто село, / в моята градинка, / ще набера росно цвете / шибой и латинка. Каравелов. Тодора, опиянена от мириса на цветята, откъсна шибой и се накичи. К. Петканов.
|