шик, шѝкът, шѝка, мн. няма, м. (фр.). 1. Изящност, елегантност. Другите девойки, гледаш, живеят, както всичкия свят: и на балове, и на градини, и шик у тях. Вазов. Намери сили да се приготви набърже и да обуе лачените си ботуши, високи и тесни, както изисква военният шик. Л. Стоянов. 2. Като прил. неизм. Изящен, елегантен. Елит разноцветен в шпалир пореден; / стражари надути, цилиндри, бомбета и фракове шик, / прочувствени речи и громко „ура“. Смирненски. 3. Като нареч. Изящно, елегантно. Шик, прелестно облечена. Вазов. Умее да се носи шик.
|