шикалкàвя, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Разг. Опитвам се да заблуждавам, да залъгвам някого; извъртам. Аз се водих с Касапски пет месеца тъй и той хвана да шикалкави, да връцка. Вазов. Новото правителство шикалкавеше, не искаше тези смели хора да излязат от тюрмите. Г. Караславов. Аз, друже, те учих / да бъдеш конкретен, / а ти шикалкавиш! Вапцаров.
|