|
шѝна ж. (нем.). 1. Железен или гумен външен обръч, в който се стяга колело на превозно средство, за да бъде по-здраво и да се облекчи движението му. Младият момък докара пред портата на Глаушеви тежка, грубо сглобена двуколка с дебели железни шини на колелата. Дим. Талев. Сега ковачите притягат шините на някои разсъхнали се колелета. Кр. Григоров. 2. Плоско желязо на лента. 3. Приспособление от твърд материал, чрез което се прикрепва и поддържа в покой счупена кост. Лечебна шина. Транспортна шина.
|