Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шибалка
шибам
шибане
шибвам
шибвам се
шибване
шибна
шибна се
шибой
шивалня
шивач
шивачен
шивачество
шивачка
шивачница
шивашки
шиен
шиене
шизофреник
шизофреничка
шизофрения
шийка
шик
шикалка
шикалкавене
шикалкавя
шикалков
шикалчен
шикана
шиканирам
шикания
шикозен
шикозно
шиле
шилегар
шилене
шилест
шилешки
шилинг
шило
шилте
шиля
шимпанзе
шина
шинда
шиндар
шиндарски
шиндра
шинел
шинела
шиник
шинирам
шиниране
шиносам
шиносвам
шиносване
шип
шипар
шипене
шипест
шипка
шипков
шипя
шипящ
шир
шира
ширвам се
ширване
ширен
ширина
ширине
ширит
ширна се
широк
широко
широкоглав
широкогръд
широкогърдест
широкоекранен
ширококлонест
широколик
широколист
широколистен
широкообхватен
широкоплещ
широкоплещест
широкопол
широкопръст
широм
широта
широчина
широчък
ширт
ширя
ширя се
шиста
шит
шифровам
шифрован
шифроване
шифър
шиш
шишане
шишарка
шише
шишкав
шишкавея
шишкавина
шишкебап
шишко
шишче
шия
шияв

шѝна ж. (нем.). 1. Железен или гумен външен обръч, в който се стяга колело на превозно средство, за да бъде по-здраво и да се облекчи движението му. Младият момък докара пред портата на Глаушеви тежка, грубо сглобена двуколка с дебели железни шини на колелата. Дим. Талев. Сега ковачите притягат шините на някои разсъхнали се колелета. Кр. Григоров. 2. Плоско желязо на лента. 3. Приспособление от твърд материал, чрез което се прикрепва и поддържа в покой счупена кост. Лечебна шина. Транспортна шина.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.