Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шибалка
шибам
шибане
шибвам
шибвам се
шибване
шибна
шибна се
шибой
шивалня
шивач
шивачен
шивачество
шивачка
шивачница
шивашки
шиен
шиене
шизофреник
шизофреничка
шизофрения
шийка
шик
шикалка
шикалкавене
шикалкавя
шикалков
шикалчен
шикана
шиканирам
шикания
шикозен
шикозно
шиле
шилегар
шилене
шилест
шилешки
шилинг
шило
шилте
шиля
шимпанзе
шина
шинда
шиндар
шиндарски
шиндра
шинел
шинела
шиник
шинирам
шиниране
шиносам
шиносвам
шиносване
шип
шипар
шипене
шипест
шипка
шипков
шипя
шипящ
шир
шира
ширвам се
ширване
ширен
ширина
ширине
ширит
ширна се
широк
широко
широкоглав
широкогръд
широкогърдест
широкоекранен
ширококлонест
широколик
широколист
широколистен
широкообхватен
широкоплещ
широкоплещест
широкопол
широкопръст
широм
широта
широчина
широчък
ширт
ширя
ширя се
шиста
шит
шифровам
шифрован
шифроване
шифър
шиш
шишане
шишарка
шише
шишкав
шишкавея
шишкавина
шишкебап
шишко
шишче
шия
шияв

шинèл м. (рус.). Дълга горна униформена дреха. Един мургав чиновник с плитка шапка и сив шаячен шинел ми дава билет. Вазов. Излезе възнисък плещест железничар, наметнат с дълъг шинел. А. Гуляшки. Той беше се стегнал в ученическия си шинел. Г. Караславов. След малко тя видя високата му фигура с широк гръб, дълъг войнишки шинел и сабя. Дим. Димов. Офицерски шинел.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.