Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
ш ша шв ше ши шк шл шм шн шо шп шр шу шш шъ	шибалка шибам шибане шибвам шибвам се шибване шибна шибна се шибой шивалня шивач шивачен шивачество шивачка шивачница шивашки шиен шиене шизофреник шизофреничка шизофрения шийка шик шикалка шикалкавене шикалкавя шикалков шикалчен шикана шиканирам шикания шикозен шикозно шиле шилегар шилене шилест шилешки шилинг шило шилте шиля шимпанзе шина шинда шиндар шиндарски шиндра шинел шинела шиник шинирам шиниране шиносам шиносвам шиносване шип шипар шипене шипест шипка шипков шипя шипящ шир шира ширвам се ширване ширен ширина ширине ширит ширна се широк широко широкоглав широкогръд широкогърдест широкоекранен ширококлонест широколик широколист широколистен широкообхватен широкоплещ широкоплещест широкопол широкопръст широм широта широчина широчък ширт ширя ширя се шиста шит шифровам шифрован шифроване шифър шиш шишане шишарка шише шишкав шишкавея шишкавина шишкебап шишко шишче шия шияв	шип, шѝпът, шѝпа, мн. шѝпове, шѝпа (сл. ч.), м. 1. Остър бодлив израстък на растение; бодил. Има рози черни. Шиповете им са остри. Елин Пелин. Къпиновият храст е с бодливи шипове. \|\| Обр. Тия мисли бяха шипове, които ѝ бодяха сърцето. Вазов. Сърцето му барабанеше лудо, горещи шипове го пронизваха под лъжичката. Г. Караславов. 2. Рогов заострен израстък на краката у птици, предимно у петли. Петелът пък беше шарен и имаше голям червен гребен и остри шипове, от които се бояха всички съседски петли. Св. Минков. 3. Остър, изострен край или връх на нещо. По каменната ограда бе положен железен плет с остри шипове като копията на някогашните войници. О. Василев. 4. Остра, бодлива издатина по предмет. Върху лявото бедро всеки носеше меч и малък боздуган с остри шипове. Ст. Загорчинов. Кучето се надигна. На шията му имаше железен гердан с остри шипове. А. Каралийчев. 5. Мед. Болестен израстък на гръбначен прешлен или на някоя кост в тялото. Има шипове в гръбначния стълб и затова така се е привел.

Речник