|
шѝпка1 ж. 1. Див бодлив храст от рода на розите, с розови цветове и дребни червени плодове като дренки. Rosa canina. Вън от града имаше стара голяма шипка с преплетени стволи, отрупани от цвят. Елин Пелин. Тук-таме — малка полянка с глогини и шипки, на които още се червенее плод. Йовков. Наоколо беше пролет, цъфтяха шипки и глогове. Дим. Димов. 2. Плодът на тоя храст. Шипките все още не са се зачервили. П. Ю. Тодоров. Видях малките полянки из гората с висока суха трева, трънаците с червени шипки. Йовков. Дълго време партизаните поддържаха живота си със стари пресъхнали шипки, с желъди и корени. К. Ламбрев. Мармалад от шипки.
шѝпка2 ж. Разг. Дребна островръха лютива чушка; арнаутска чушка.
|