|
шипя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. шипя̀л, -а, -о, мн. шипèли, несв., непрех. Издавам звукове, които напомнят удължен изговор на звука „ш“; съскам. Пътническият влак закъсня. Машината на товарния, недоволна от задържането, ядно шипеше на втората линия. О. Василев.
|