|
шир ж. и м. Само ед. и нечленувано. Поет. Обширно, необятно пространство; ширина, простор. Морските вълни и безкрайният шир — ето кое ме особено тегли. Вазов. Високо под синия шир / жерави в стройни редици / прелитат, отиват далеко. Елин Пелин. Безбрежна шир, далечина, вода, простор! / Море, за моя беден взор, / като сърце си ти безкрайно и огромно. М. Петканова. Пространство, шир небесен, далечини мъгливи, / от ранно детство вий помамихте очите ми. Багряна. Луната грееше с тихо сияние над морската шир, а отражението ѝ се люлееше върху вълните. Дим. Димов. Необятна шир.
|