ширинè, мн. -та, ср. Диал. Обширно, необгледно пространство; простор, шир. При един излет на величествения Ком видях като на длан цяла Западна България и Източна Сърбия. Ширине безкрайно, простори необятни, въздух, небеса. Вазов. Тоз час звезда се отронва от небесния купол и прелита сред безкрайното ширине. Влайков. Пламтят безкрайни небесата, / трепти от жега ширинето. Н. Ракитин.
|