Речник

ширòк, -а, -о, прил. 1. Който има голям напречен размер, голяма широчина. Противоп. тесен. Дядо Либен носи широк бял пояс. Каравелов. По тесните улици и по широките стълби не се мярка никакъв човек. Елин Пелин. Даде на децата да ядат и те се натръшкаха на широкия одър. Ст. Ц. Даскалов. Широко лице. Широка улица. Широка врата. 2. Който е с определена широчина. Това беше един вид тясна река, широка около три разкрача. Вазов. Плат, широк 80 см. 3. Който има големи размери, заема голямо пространство; голям, просторен, обширен. Обичам полето, тая широка, просторна равнина, заградена от кръглата линия на хоризонта. Елин Пелин. Намери се друго място за ново училище — по-сгодно, по-широко. Дим. Талев. Имаше собствена къща с широк двор, с овощна градина и с лоза пред къщата. Г. Райчев. Широко помещение. Широка степ. 4. За облекло — който е по-голям от мярката, не прилепва към тялото, не стяга; свободен. Противоп. тесен. Носеше старомодни черна копринена рокля, широка и дълга до глезените. Елин Пелин. Облечен беше в широка бяла дреха. Смирненски. Запретна един след друг широките везани ръкави на ризата си. Дим. Талев. Пола с широка талия. Широко палто. Широки обувки. Широки ръкавици. 5. Прен. Който обхваща много неща, който е много голям; обширен, неограничен. Той се впусна в широки и рисковани търговски предприятия. Вазов. Аз, г-да, имам широка програма, величествена програма. Йовков. За нас тия страни ще бъдат широк пазар и източник на всякакви богатства. Дим. Талев. В областта бяха започнали саботажи в широк мащаб. Дим. Ангелов. Актьор с широко амплоа. Широки пълномощия. 6. Прен. Който засяга много хора, който се прилага към голям брой, голямо количество от нещо; масов. Лесно и скоро се сприятелява с когото и да е, има широки познанства. Йовков. Правителството веднага предприе из селата широка акция за събиране на кожи. Дим. Ангелов. Предмет за широко потребление. Широки народни маси. Широко разпространение. Широко приложение. Широка мрежа от училища. 7. Прен. Книж. Който не е стесняван в проявите си, който разкрива всичките си възможности. Южният вятър продължаваше да духа на топли и широки пориви. Йовков. Обхваща ни широкото, радостно спокойствие, което човек изпитва винаги, когато е постигнал най-после онова, което е мечтал. Н. Фурнаджиев. Широк замах. 8. Прен. Книж. Който не е дребнав и тесногръд, който не е ограничен. Тук (в родното село) съм опознал българина и неговата широка, добродетелна, отзивчива душа. Елин Пелин. Широка натура. 9. Езикозн. За гласен звук — който се произнася с по-голям отвор на устата. Широко „е“. 10. Разг. Като същ. мн. широки(те) (полит.) — широки социалисти. Водач на широките беше Савата Кемилев. Йовков. □ В широк смисъл на думата (книж.) — не в обикновено срещания смисъл на думата, а в по-общ смисъл. Дълга и широка (разг.) — а) За работа, случка, събитие: за чието извършване или разказване е необходимо много време. Как стана всичко това? — Тя, баби, е дълга и широка. Влайков. б) Сложна и неприятна история. Ще те дърпат за това, че си провалил плана за есенната сеитба. Ще стане дълга и широка. А. Гуляшки. Дълъг и широк (разг.) — пространен, обширен. Скоро имах дълго и широко писмо. Стаматов. Живея на широка нога — живея богато, охолно; разполагам. В града имаше къща, живееше на широка нога. Йовков. Имам (съм с) широко сърце — имам (съм с) лек, спокоен и безгрижен характер. Накрехна шапка и запя: Бре, Панко, честит Панко! Широко сърце имаш. Дим. Ангелов. Колкото и да бе с широко сърце, Райко се уплаши вече не на шега. Ст. Загорчинов. С широка ръка (разг.) — а) Разточителен, щедър. А хаджи Пени е човек с широка ръка и като обикне някого, целия си кемер му дава. Д. Немиров. С мои пари е купено туй. Затуй ръката на г. Струмски е тъй широка. Той пръска луди пари, защото не са негови. Йовков. б) Щедро, разточително, без сметка. Гроздан проявяваше щедростта на цар, пилееше пари с широка ръка, черпеше всички наред. Йовков. Широк екран (спец.) — екран за прожектиране на кинофилми с увеличено зрително поле, което приближава възприемането на картината до условията на реалното виждане. Широка публика — публика с разнороден състав и без специални изисквания. Тия сказки съм приготвил за по-широка публика. Ще ги държа по селата. Йовков.