ширококлòнест, -а, -о, прил. За дърво — който има дълги и широко разперени клони. Под сенките на ширококлонестите орехи по сочната зелена трева те насядваха. Вазов. Те (птичкитe) предпочитаха ширококлонестите круши из нивите. М. Марчевски.