Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шибалка
шибам
шибане
шибвам
шибвам се
шибване
шибна
шибна се
шибой
шивалня
шивач
шивачен
шивачество
шивачка
шивачница
шивашки
шиен
шиене
шизофреник
шизофреничка
шизофрения
шийка
шик
шикалка
шикалкавене
шикалкавя
шикалков
шикалчен
шикана
шиканирам
шикания
шикозен
шикозно
шиле
шилегар
шилене
шилест
шилешки
шилинг
шило
шилте
шиля
шимпанзе
шина
шинда
шиндар
шиндарски
шиндра
шинел
шинела
шиник
шинирам
шиниране
шиносам
шиносвам
шиносване
шип
шипар
шипене
шипест
шипка
шипков
шипя
шипящ
шир
шира
ширвам се
ширване
ширен
ширина
ширине
ширит
ширна се
широк
широко
широкоглав
широкогръд
широкогърдест
широкоекранен
ширококлонест
широколик
широколист
широколистен
широкообхватен
широкоплещ
широкоплещест
широкопол
широкопръст
широм
широта
широчина
широчък
ширт
ширя
ширя се
шиста
шит
шифровам
шифрован
шифроване
шифър
шиш
шишане
шишарка
шише
шишкав
шишкавея
шишкавина
шишкебап
шишко
шишче
шия
шияв

широкопòл, -а, -о, прил. 1. Обикн. за дреха — който е с широки поли. В нов широкопол сукман тя отиде в параклиса рано. Панчо Михайлов.Широкополо палто. || Който носи дреха с широки поли. Широкополите бретонки ги изглеждат / изпод черните си пиявици вежди / с поглед, като океана син и намръщен. Багряна. 2. За шапка — който е с широка периферия. В първия миг не можа да познае Ана под новата широкопола шапка. М. Грубешлиева.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.