|
широтà ж. Книж. 1. Само ед. Широк обхват; замах. Широта на мисълта. Широта на проблемите. Епична широта. 2. Обикн. мн. Поет. Широко, необгледно пространство; простор. В полски равни широти / весел глъч и шум ехти. Яворов. Стрелнаха се ластовички / във небесни широти. Елин Пелин. Влакът през равното Влашко лети — / вижте, другари, какви широти! Ас. Босев. 3. (рус.). Остар. Геогр. Ширина (в 3 знач.). Надвечер се показаха на хоризонта безчислените кули на Москва, дето стигнах по мръкнало. В тая по-южна широта има вече сериозно мръкване и съмване. Вазов.
|